Археологическо проучване в античният Одесос и средновековна Варна през 2013 г.

Представеният обект се намира на ул. „Цар Иван Шишман” № 22. В югоизточния ъгъл на парцела, на дълбочина от около 2 м от съвременния терен, в насипа се откриха: дъно от милетска амфора, от края на V – първата третина на IV в. пр.н.е.; фрагменти от средновековни амфори: средата на ХІ – началото на ХІІ в. и X – XI в., някои с графити. Непосредствено под основите на съседната къща, маркираща източната граница на терена бяха регистрирани дани за унищожена още преди време боклучна/септична яма. Приблизитерния диаметър на ямата е 1.3 м. Сред материалите там се откриха фрагменти: от високи светилници с цилиндричен или конусовиден ствол от началото на ХІ – първата половина на ХІІІ в. и гърнетата с украса от плитки хоризонтални канелюри, които покриват горната част на тялото от ХІ – ХІІІ в. – от сравнително добре пречистена глина, равномерно опалена до светлокафяв, червено-кафяв или керемиден цвят; византийска белоглинена глазирана керамика: блюда с рисувана и петниста украса в зелено, кафяво и синьо от втората половина на XI – началото XIII в. и стомнички от XII в. – константинополско производство; две монети: от втората половина на VI в. и от втората половина на III в.

В североизточната част на терена се разкри кладенец. Дълбочината му в момента на откриването беше около 4.7 м. Кладенеца е правоъгълен, изграден от прецизно обработени и напаснати каменни блокчета, без спойка. Страните на кладенеца са ориентиран по посоките на света, с отклонение от 5° по оста С/И–Ю/З. На източната и западната му страни са запазени по един допълнителен ред камъни. В по-късен етап зидарията на кладеница е издигната от още един ред блокчета на калова спойка. Блокчетата при това задигане обаче са различни като изработка и размери. Те са със следи от рустициране по едната си повърхност. Използвани са при ремонт или просто задигане на зидарията. Под западното блокче са положени (конструктивно) фрагменти от римски тухли за подравняване. При сегашното ниво на разкритие са видни 13 реда зидария. Блокчетата от първоначалния градеж са с различни, но все пак с близки размери – приблизително 20/30 см. Размерите на светлия отвор на кладенеца са: С–Ю 55 см, И–З 62 см. Непосредствено около последния ред от зидарията се разчисти плътен насип изпълнен с животински кости, мидени черупки, керамични фрагменти от антични и средновековни съдове. Източно от кладенеца, под вече описаният насип се проследи пласт от фрагментирана строителна керамика. Непосредствено под нея на нивото на втората квадра (последната от първоначалния градеж, преди повдигането на източната страна) се разкри плочник. Запазени in situ в проучения сектор са седем плочи с различни размери (някои от които: 38/38 см и 30/52 см). Плочникът е ограничен от север с бордюр. При разчистването на пръстта покриваща плочника беше открита римска бронзова монета на император Тит (79–81 г.), емисия 80 г.

Явно плочника е от времето на изграждането на кладенеца през елинистическата епоха. Подравняването около него с пласта от строителна керамика е от времето на ремонта и повдигането на зидарията на кладенеца през края на I – II в. В по-следващ етап (средновековието) е подравняването и трамбоването наоколо с насипа, съдържащ материали от някоя боклучна яма, примесени с антична и средновековна керамика, когато все още може да е използван кладенеца. Кладенци със същата такава форма и начин на градеж от елинистическата епоха са откривани и при други разкопки в Одесос. При разчистването на периферията на античния кладенец, беше събрано ограничено количесство трапезна лакова керамика и амфорни фрагменти.

Трапезните съдове са  представени от големи сравнително плитки паници с ясно изразен чрез остър ръб преход, към долната половина на тялото. Фрагменитте са покрити със хубав оранжев лак. Паниците вероятно са с понтийски произход, датирани в рамките на I – II в. Към втората група трапезни съдове спадат полусферични купи с големи размери, покрити отвътре и частично отвън с червено-оранжев лак без блясък. Идентични съдове са известни от Хистрия, където се приемат за местно производство, датирани в периода I – II в.

Амфорите открити при разчистването на горните нива на кладенеца са единични фрагменти. Сред тях са такива от амфора с окръглен устиен ръб, покрита със светла ангоба, датирана в I – началото на II в. Към откритите тук амфори спадат и фрагменти от амфори, датирани в IV – V в.

Южно от кладенеца, на около три метра, в насипа, при липса на изразени културни пластове, бяха открити две бронзови монети – едната на император Траян (98–117 г.), сечена в Одесос, а другата от V в.

В централната част на парцела се разкриха единствено септични ями от османския период. Материалите в тях и наоколо са ограничени и се изчерпват с фрагменти от трапезна и кухненска керамика – глазирана и полихромно сграфито – местно производство, от ХVІІ – първа половина на ХVІІI в. Непосредствено над септичните ями и пластовете вар, които ги запечатват беше регистрирана част от разрушен водопровод – изграден от керамични тръби, част от тях със следи от хоросан. Датировката му е най-рано от османската епоха.

В централната част на обекта, без контекст, се откри бронзова монета на император Валенс (364–378 г.).

В северозападния ъгъл на обекта, беше регистрирано струпване на фрагментирана строителна керамика, камъни и хоросан. Деструкциите са от разрушен масивен каменен зид, които е запазен в западния профил на малко по-голяма височина, а е разрушен в североизточна посока, накъдето трасето му продължава под основите на новопостроена кооперация. Зидът е широк 1 м, изграден на хоросанова спойка, със запазена на места по него обмазка от хоросан. Спойката е от бял хоросан, примесен с натрошени парченца керамика. Пред южното лице на  зида беше открита бронзова монета на император Валентиниан I (364–375 г.). Най-вероятно сградата, от която е запазен зидът е изградена към края на IV в.

При разчистването на масивния зид се попадна на единични, нехарактерни фрагменти от чернофирнисова керамика от периода на елинизма, попаднали тук вероятно при изграждането на субструкцията на зида. От контекста на същата структура произхождат фрагменти от късноримски и ранновизантийски амфори.

Към първите причисляваме дръжки от т. нар. от И. Зеест светлоглинени амфори с тясно гърло, датирани в района на Северното Черноморие в периода II – III в.

Във втората група попадат фрагменти от сравнително големи амфори покрити със светла ангоба. Фрагментите от характерни дъна с къс пъпковиден завършек и дръжки ги причисляват, към групата на големите сфероидни амфори, датирани в IV – V в.

От тази част на обекта са и единствените два фрагмента от кухненски съдове от късноантичния период. Те са представени от два типа гърнета:

Първият от тях намира точен паралел с гърнета произвеждани и ползвани в Нове през първата половина на V в. Това са сфероидни гърнета със заострен повдигнат нагоре устиен ръб с триъгълен профил в сечение, с плитък жлеб за капак.

Вторият тип е представен от сфероидно гърне с една плоска дръжка с елиптично сечение и плитки жлебове. Устието е повдигнато нагоре, фуниевидно, слабо заосрено в края, в горната част на плещите е нанесена плитка канелюра. Гърнетата от този тип са датирани във втората половина на VI в.

Към керамиката от късноантичния период на обекта можем да добавим и един цял „жетон” изрязан от стена на масивен съд, ползван вероятно като запушалка за амфора или подобен съд, както и фрагмент от  тежест за рибарска мрежа изрязан от имбрекс и  допълнително пробит в средата.

Над деструкциите от зида има отлагане на пласт пепел и въглени. На западния профил, пласта пепел опира в зид изграден от средно големи и големи обработени камъни, споени с глина/кал. На места по лицата на зида са вложени клетъчно, фрагменти от тухли. До зида и в пласта от пепел и въглени се откриват безлични керамични фрагменти от средновековни съдове, от XII – началото на XIII в.

В югозападната четвърт на обекта се откриха остатъци, с оформена от глина, подова настилка с дебелина от около 8 см. Материалите открити в нейният контекст са фрагменти: от разлати блюда с ниско столче и врязана украса, нанесена с тънко острие от XII в.; амфори от края на XII – началото на XIII в.; конусовидни капаци за гърнета с широка хоризонтална периферия и врязана украса, използвани от ХІ до ХVІІ в.; същите светилници и белоглинени блюда с украса, които споменахме от ямата присъстват и тук. Към керамиката от средновековния период на обекта можем да добавим дъна, от по-масивни стомни или кани, показателни за местна особеност на технологията на изработка. Тези съдове са източвани върху конусовидна подставка, която допълнително стабилизира съда върху колелото и предотвратява деформирането му при бързи обороти на въртене. От археологическия контекст се установява наличието на градежи от античния Одесос и средновековни от XII – началото на XIII в. от Варна.

Ръководител на проучването д-р Христо Кузов

Тази онлайн платформа е създадена по проект № BGCULTURE-1.001-0005-C01 „Развиване на Регионален исторически музей – Варна мултифункционално обществено пространство за наука, изкуство, култура и общуване“, финансиран по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г., Програма PA14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“. Цялата отговорност за съдържанието на онлайн платформата се носи от Регионален исторически музей-Варна и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази онлайн платформа отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програма PA14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“.

Регионален Исторически Музей – Варна © 2024 ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

Софтуерна разработка и поддръжка от ASAP

This site is registered on wpml.org as a development site. Switch to a production site key to remove this banner.