При изкопни работи за ново строителство, на ул. “Иван Вазов № 10”, работниците са попаднали на част от късноантичната крепостна стена на Одесос. Трасето ѝ пресича строителния изкоп от СИ на ЮЗ. В западния профил на изкопа са запазени част от крепостна стена и плътна кула с фронт на СЗ. Пред кулата в профила ясно си личат следите от дере или ров, на тогавашния терен, от времето на фортификационното съоръжение. Дълбочината стига до основата на съоръжението, сега запълнена с пясък. Кулата е изградена от големи квадри, споени с розов хоросан с примес от парченца натрошена керамика. Еднaот квадрите има следи от рустициране. Формата на кулата, до колкото може да се проследи в профила е на полукръг. Двете лица на субструкцията на стената са изградени от грубо обработени камъни, пълнежа между тях е от ломен камък, а спойката – от розов хоросан с примес парченца натрошена керамика. Субструкцията на куртината е широка 3, 60 м. Южно от кулата в по-късно време е долепено водно съоръжение (castellum aquae) също с полукръгла форма. Стените на съоръжението са долепени на фуга от вътрешната страна на крепостната стена. Те са изградени от грубо обработени камъни споени с жълт хоросан примесен с едър пясък и парченца натрошена керамика и са широки 0, 55–0, 60 м. Диаметърът на вътрешната му част е 4, 70 м. Очертанията му изглеждат симетрично и огледално разположени спрямо тези на кулата, от другата страна на крепостната стена. Полукръглото съоръжение е свързано със зидан водопровод. Стените на водопровода и съоръжението от вътрешната страна са били измазани с мазилка от пясък и вар, дебела от 0, 02 до 0, 03 м. Подът им е покрит с добре изпечени червени тухли с размери 0,31/0,32 м и 0,32/0,34 м. Фугите между тухлите и тухлите и стените са много добре измазани с бял хоросан. Върху тухлите също личат следи от бяла хоросанова замазка.
Разкритата крепостна стена е едно от трите укрепления опасвали Одесос през античността, по различно време. Части от нея са личали на повърхността в началото на двайсети век или са засичани при изкопни работи за новостроящи сгради. Това е най-късната антична крепостна стена, чието изграждане може да се отнесе към втората четвърт на V в. При проведени археологически разкопки в градската част на Одесос се установи, че градът е бил благоустрояван по това време. Добавеното от вътрешната страна водно съоръжение е изградено малко след крепостната стена, когато също е регистрирано подновяване на градската водопреносна мрежа, поне в някои части, на града.
В резултат на спасителни археологически проучвания, за пръв път подробно се представят останки от късноантичната крепостна стена на Одесос. Получените резултати, позволяват по-точното датиране на част от обработената керамика.
Откритата при проучването керамика е сравнително малко и значително фрагментирана. С изключение на едно средновековно дъно покрито със златиста ангоба (вероятно от насипа, датиран в османския период) и две вероятно римски амфори, всички останали съдове се отнасят към късноантичната епоха.
Находките могат да бъдат поставени в три групи: битова керамика, амфорнатара и лампи.
Битовите съдове принадлежат към кухненска керамика. Определени са купи, гърнета и капаци. Една част от съдовете имат ангобирана повърхност, останалите са без повърхностно покритие. Ангобата е плътна с бежов или кафяв цвят. Като примес в глиненото тесто са добавяни пясък, кварцови частици или ситни камъчета.
С изключение на няколко примера, материалите могат да бъдат отнесени в късната античност. Всичките фрагменти произхождат от долепено до крепостната стена съоръжение с полукръгла форма. Две от амфорите по всяка вероятност се отнасят в периода на II–IIIвек. Едно конкавно дъно също е характерно за този период, но се среща и по-късно. Останалата керамика е съставена от типове, широко разпространени в периода на късната античност. Като цяло за тях може да бъде посочена една по тясна хронологическа рамки в периода от втората половина на IV– Vвек.
Ръководител на разкопките – Христо Кузов
