Най-ранните археологически материали от спасителните проучвания могат да се свържат с предполагаем гроб, разрушен при трасирането на късноримската крепостна стена. От него произхожда червенофигурен арибаловиден лекит с изображение на сфинкс и теракотена фигурка на трон (женско божество?), от класическия период.
Най-ранен е градежът на крепостен зид с посока Ю/И – С/З. Той е зидан при външната си лицева част от квадри, подредени надлъжно и напречно една до друга, в система „биндер-лойфер“. Вътрешното лице е оформено от по-малки, обработени каменни блокчета. Изграждането на крепостната стена е през втор. четв. на IV в.
По-късните структури са от V–VI в. Това са сгради от грубо обработени камъни на глинена и калова спойка.
Най-късните проучени останки са изградени през периода на османското владичество. Разкрита добре съхранена улица от XVII – нач. на XIX в. По-късно над нея са изградени три керамични тръбопровода и жилища. Те се отнасят към втората половина на XIX в.
Ръководител на проучването: д-р Х. Кузов
