Музей на Възраждането

През 2006 г. музеят намира нов дом на ул. „Д-р Л. Заменхоф” № 21, като автор на експозиционния план е Станка Димитрова, а художник-проектант – Цветана Векова. Сградата е строена през втората половина на XIX в. и след Освобождението за кратко служи за девическо училище.

Експозицията е разположена на два етажа и представя особеностите на епохата на Българското възраждане – време на националноосвободително движение на българския народ срещу османската власт. Отбелязани са най-характерните моменти от тези процеси във Варна.

Първият етаж пресъздава периода на руско-турските войни, засягащи града, който е част от т.нар. „крепостен четириъгълник“ и с голямо военно-стратегическо значение, определено от най-прякото направление по суша между руската граница и столицата на Османската империя. Сред интересните предмети от този период са хладни и огнестрелни оръжия, някои от които са истински произведения на изкуството, с богата украса и вложени допълнителни елементи от седеф, метални кантове и орнаменти.

Вторият етаж е оформен в три самостоятелни зали. В зала „Училище“ е възстановена идейната концепция на проф. В. Тонев и е пресъздадена обстановката на стая от взаимното училище с характерните учебни пособия и елементи.

Зала „Централна“ акцентира на етапите в стопанската, културно-просветната и църковната дейност, както и на участници в събития от епохата. Тук е изложена част от богатата колекция от старопечатни и ръкописни книги, някои от които с национално значение: ръкописно евангелие на йеромонах Данаил Етрополски от 1625 г.; Псалтир от XIII в., писан върху агнешка кожа; „Стематография“ от 1741 г. на Христофор Жефарович; „Неделник“ от 1806 г. на Св. Софроний Врачански, „Царственик“ от 1844 г. на Христаки Павлович и много други. Сред тях е и първият учебник на новобългарски език от 1824 г. „Буквар с различни поучения“ на д-р Петър Берон, по-известен като „Рибен буквар“. 

Особен интерес предизвикват картините, представящи „Стара Варна“  през XIX и нач. на XX в. – над 160 произведения на изобразителното изкуство се съхраняват във фонда. Поради ограниченото пространство на сградата само малка част от тях са експонирани. Създаденият през 2023 г. дигитален каталог обаче дава възможност на посетителя да се потопи в атмосферата на града, разглеждайки цялата колекция чрез Киоск-системата в музея.

Зала „Революционно движение“ е посветена на борбите във Варна и Варненско и етапите за постигане на национална свобода. Българите често се включват и в каузите за освобождение и обединение на други народи. Голяма част от революционерите придобиват своя военен опит именно по бойните полета на Европа. Един от ярките примери е участието им в дружините на италианския революционер Джузепе Гарибалди. Днес в музея се пази едно от малкото достигнали до нас бойни знамена на Гарибалди, както и портрет с автограф на именития революционер.

Специално внимание е отделено и на друг атрактивен предмет – сабята с револвер на войводата Хаджи Димитър: комбинирано оръжие, произведено от белгийската фирма „Хенри Гусенс и синове“.

На 24 април 1877 г. Русия обявява поредната война на Османската империя, която завършва с Освобождението на България. Във войната се включват огромен брой български доброволци, които руското командване оформя в самостоятелна войскова единица, наречена „Българско опълчение“. Днес личните вещи и спомена за опълченците, свързали имената си с Варна, са изложени в няколко витрини: различни ордени и награди, сребърна чаша с позлата и монограм на руския император Николай II, връчена на Иван Владиков; лични вещи на родения във Варна опълченец Георги Минков Сивков и на Никола Корчев, един от спасителите на Самарското знаме. Тук са показани и орденът за заслуги и парадната сабя на най-младия опълченец, по-късно генерал Тодор Габарев.

Музеят на Възраждането във Варна притежава богат и разнообразен фонд. Поради спецификата на експозиционната площ, само малка част от това богатство е разположена в залите му. Затова периодично се откриват и провеждат временни изложби, чрез които част от този фонд става достъпен за по-широк кръг публика.