Природонаучен музей

ЗА МУЗЕЯ

Природонаучният музей във Варна изучава и популяризира организмовия свят на Черно море и Българското черноморско крайбрежие. От 1962 год. експозицията на музея служи неизменно на системата на основното и средното образование в Община Варна. По идея на първия музеен уредник и завеждащ отдел н.с. Иван Пешев музейното пространство с ограничена площ е организирано на еволюционен принцип с цел по-достъпното за учениците усвояване на закономерностите и явленията в природата. Обособени са три раздела: Геология и палеонтология, Флора и растителност и Животински свят.

Сградата на варненския Природонаучен музей се намира в северната част на Морската градина и е построена през 1917 – 1918 г. от тогавашното Министерство на войната за нуждите на граничните войски като щаб на 15-та погранична дружина на Варненския военен окръг.  Поради дългогодишното стопанисване от военните до 1955 г., мястото където понастоящем се намира музея е било известно под името „Граничен кът”.

Работата по създаването на Природонаучния музей – Варна започва през първите дни на април 1960 г., когато сградата е предоставена за подреждане на експозиция. Малко преди това, на 22 март същата година встъпва в длъжност и първия уредник на музея – н.с. Иван Пешев.

Създаването на първоначалния музеен фонд е започнало с издирването и събирането на материали и образци. Ловно-рибарското дружество и Аквариума предоставят безвъзмездно препарирани птици. Препарирани бозайници и птици са закупени и от препаратора-любител Георги Дойков. Едновременно със създаването на фонда се изготвя и тематико-експозиционен план, основните положения на който са съобразени с характерните особености на местната природа и съществуващите материали. Ценно съдействие, мнения и препоръки оказват научните работници от Института по рибарство и лично от неговия директор чл. кор. проф. Александър Вълканов.

Подреждането на експозицията е предшествано от ремонт на сградата, продължил няколко месеца през 1961 г. Художественото оформление започва в началото на 1962 г. и е възложено на художниците от СБХ Николай Даскалов и Стоян Атанасов.

Оформлението се отличава с лека конструктивна форма на мебелировката, колоритност, лаконичност на изложението и умело подреждане на експонатите.

Музеят е открит официално на 22 юли 1962 г. от Васил Николов – началник на отдел «Просвета и култура» при ГНС – Варна. С решение № 4 от 22.06.1983 г. на Председателството на  Комитета за култура относно структурата на природонаучните музеи в страната, обхвата на варненският Природонаучен музей е разширен и се развива като музей на природата на Черно море (шелфова геология, хидрология, организмов свят) и на цялата крайбрежна сухоземна ивица на България, с нейната пясъколюбива флора и фауна, с лонгозните гори и крайбрежните езера.

През 2008 год. след основен ремонт е извършена пълна реорганизация на раздел „Геология и палеонтология”, където за учебни цели на съвременно научно-популярно ниво са онагледени пълната класификация на минералите съгласно систематичната скала на световноизвестния български учен-минералог акад. Иван Костов от 1993 год., произхода на скалите, както и най-актуалната геохроноложка таблица от 2008 год. Експонирани са фосили от мезозоя и неозоя, включително и впечатляващи останки от хоботни бозайници, населявали нашето крайбрежие. За първи път са изложени единствените открити в България фосилни зъби от праисторическите слонове Динотериум и Протананкус.

ПОСТОЯННА ЕКСПОЗИЦИЯ

В шестте експозиционни зали на музея са изложени общо 1036 експоната, от които 72 минерала и скални образеца, 67 фосила, 38 хербаризирани растения, 573 безгръбначни животни и 186 гръбначни животни. В ботаническия раздел са изложени представители на водораслите, лонгозната растителност, редки и защитени, ендемични видове за Балканския полуостров и България. Сред животинските видове има редки и световно застрашени видове като Червеногуша гъска, Голяма дропла, Степен пор и др. Място сред препарираните екземпляри е отделено и на известни обитатели от Зоокът – Варна каквито са кафявата мечка Марта и тигърът Геро.

Особено интересни са трите диорами, които представят организмите в тяхната естествена среда в няколко тематични направления : Морско дъно, Горска и Езерна екосистеми.

В раздел „Геология и палеонтология” е представен произхода на живота на планетата Земя съобразно най-актуалните биостратиграфска скала и геохроноложка таблица. На съвременно научно-популярно ниво са обяснени основните понятия в геологията, палеонтологията и минералогията като е онагледена е пълната систематична класификация на минералите. Експонирани са основните видове скали и техния произход, както и впечатляващите редки минерални образци от музейния фонд: калцитови и кварцови друзи, манганокалцит, ахат, яспис, чароит и рубин. Отделено е място и за полезните изкопаеми в Източна България: манганова руда, нефт, каменни въглища, каменна сол и др. В две витрини са изложени вкаменелости от мезозойската и неозойската ера, открити в Североизточна България и черноморското крайбрежие. Вниманието на посетителите привличат зъби и челюсти на гиганските бозайници: мамут, мастодонт, носорог, както и фосилни риби, морски таралежи, амонити, белемнити, наутилуси. За първи път са изложени eдинствените за България долна челюст от открития в околностите на гр. Аксаково праисторически слон Deinotherium giganteum – най-големия сухоземен бозайник живял някога на нашата планета и първата и засега единствена за Европа находка на зъби от праисторическия слон от род Protanancus, откриван досега само в Азия и Африка. Обяснена е най-новата хипотеза за произхода на природния феномен Побити камъни.