Екипът на Регионален исторически музей – Варна има честта да поздрави доайена на българската археология проф. Людмил Гетов, д.и.н. за неговия 90-годишен юбилей.
Изразяваме своята дълбока благодарност и признателност към Учителя на българските историци и археолози, един от основателите на академичната специалност „Археология“ в България.
Честит юбилей, уважаеми професор Гетов!
Казват, че когато ученикът е готов, учителят се появява. За тази най-важна среща днес с благодарност разказват някогашните Ваши студенти, днес утвърдени археолози от екипа на РИМ-Варна.
***
Повечето от работещите днес археолози – дали осъзнато или не – дължим изключително много на проф. д-р Людмил Гетов. Огромен шанс за нас беше, че го срещахме още в началото на следването си.
Първокурсниците рядко имат ясна представа какво всъщност е археологията и как да се ориентират сред множеството теми, които тя обхваща. Много по-често желанието да я изучаваме е провокирано от героичния образ на Индиана Джоунс или от фантастичните открития, описани от К. Керам в „Богове, гробници, учени“. И именно в този начален момент на нашето образование, на фона на романтичните ни очаквания, се появява професор Людмил Гетов – достолепен, сдържан, добронамерен и благ. Аудиторията притихва в негово присъствие и, тъй като не е от най-гръмогласните преподаватели, всички бързат да заемат първите редове.
Той никога не е държал да респектира със своите всеобхватни познания. Напротив – като истински даскал се привежда към нас и ни повдига до собствената си висота. Скицира на дъската древногръцки капители и архитрави, куроси и кори, разказва увлекателно за развитието на античната скулптура и ни потапя във времето на Мирон, Фидий и Праксител. Няма друг преподавател, който да бъде едновременно толкова разбираем и толкова разбиращ!
Така той ни превеждаше от първоначалната илюзорна представа за археологията към истинската наука, разкривайки пред нас нейната красота и предизвикателства. Аз самата бях сред първокурсниците, които не бяха сигурни в професионалния си избор. Срещата ми с проф. Гетов сложи край на тези колебания и ме насочи към бъдеще, неразривно свързано с археологията.
Благодаря Ви, професоре! Бъдете още дълги години наша опора!
Честит юбилей!
Доц. д-р Мария Манолова-Войкова
Регионален исторически музей – Варна, отдел „Археология“
***
Учудващо е, колко бързо лети времето и как внезапно започваме да разбираме, че светът и хората около нас са се променили – понякога до неузнаваемост. Но още по-изненадващо е, че в тази изменчива среда се срещат редки примери на устойчивост, стабилност и сигурност. Такъв стожер е доайенът на катедрата по Археология на Софийския Университет професор Людмил Гетов. Изглежда, че отминалите години не са засегнали нито стройната му фигура, нито острата му мисъл, нито дълбоката му човечност.
Първата ми среща с професор Гетов бе като първокурсник в специалността История, където той водеше лекционния курс по Археология. Всички студенти бяхме очаровани от достъпността на сложната материя, която той преподаваше, от сладкодумието и лекотата, в която безпогрешно се разпознаваше високият професионализъм и задълбочените знания на лектора. С нетърпение очаквахме следващата си среща с професора.
През учебната 1992/1993 г. бе открита новата специалност „Археология“. Борбата за създаването ѝ бе дългогодишна и, без да пренебрегвам приноса на останалите членове от катедрата, до голяма степен завърши с успех именно поради усилията на професор Гетов, тогава декан на Историческия факултет. Петима от завършилите първокурсници-историци взехме нелекото решение да загубим една година от следването си и да започнем отново обучението си в новата специалност от първи курс. На откриването на учебната година професор Гетов ни посрещна като родител дългоочаквани деца. През цялото ни следване това негово грижовно отношение към студентите не се промени. Той винаги бе готов по своя деликатен, ненатрапчив и ерудиран начин да посочи решение, да даде идея, да поощри търсене и да ни напътства по сложните пътеки на науката.
След дипломирането си имах честта да работя четири години в Катедрата по Археология, по време на което личността на професор Гетов продължаваше да бъде еталон за етичност, колегиалност и ерудиция при обсъждане и решаване на преподавателски, научни и административни проблеми. При почти ежедневните си контакти с него все по-ясно изпъкваше неговото уважение към колегите и студентите, любовта му към Университета и пълната му отдаденост на археологията. Убеден съм, че харизматичността му имаше важно значение за мотивацията на студентите в научните им занимания – и не само в областта на класическата археология. Респектът, преклонението и обичта към професора и от страна на колегите му не само от катедрата и факултета, но и от целия Университет бяха несъмнени.
Професор Гетов, благодаря Ви за всичко, което направихте за българската археология! Без Вас нищо в нея нямаше да е същото. Благодаря Ви и за това, че с личния си пример ни заразявахте със стремежа да разберем миналото и да се докоснем до неговите тайни. Бъдете все така жизнен, усмихнат и грижовен!
Felicem diem natalem!
Гл. ас. д-р Владимир Славчев
Регионален исторически музей – Варна, отдел „Археология“
***
Есента на 2000 г. бях първокурсник в специалност „Археология“ в Софийския университет. Тогава имах честта да се запозная с проф. Людмил Гетов, който ни преподаваше антична археология – Древна Гърция и Древен Рим. Това бяха едни от най-интересните лекции за цялото ми следване. Макар по онова време интересите ми да бяха насочени към други области на археологията, той разказваше за древността по толкова жив, разбираем и увлекателен начин, че всичко се помнеше буквално без усилие.
Тогава технологиите в университета не бяха като днешните. Проф. Гетов обаче разполагаше с почти безкрайна колекция от диапозитиви, които прожектираше на стената – всевъзможни скулптури, храмове и древногръцки съдове. По-важното обаче беше, че с обясненията си професорът успяваше някак си направо да ни пренесе в древния свят.
Първият спомен, който ми идва наум, е как веднъж ни показа една известна скулптура от Атинския акропол. Обясни ни, че в музея, под изкуственото осветление, тя губи от автентичната си красота, защото е била създадена, за да се гледа на открито, на естествена светлина. „Контекстът“, казваше, „е много важен и винаги трябва да се има предвид.“
Проф. Гетов, без съмнение, е изключителен специалист в своята област. От моите лични наблюдения обаче мога да добавя и друго – той обича Античността, археологията и нашата Алма матер. И тази любов ясно си личи в работата му и в начина, по който ни учеше, докато бяхме негови студенти.
Честит юбилей, професор Гетов! Да сте жив и здрав!
Гл. ас. д-р Васил Тенекеджиев
Регионален исторически музей – Варна, отдел „Археология“
***
За проф. Людмил Гетов, д.и.н.
Проф. Людмил Стефанов Гетов е роден на 15 септември 1935 г. в с. Бутан, Врачанско. От 1955 г. е студент в специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1960 г. завършва висшето си образование със специализация по археология. След завършването си работи като уредник-археолог в Историческия музей в Казанлък и с археологията на този регион са свързани и първите му проучвания (некрополът на Севтополис, Мъглижката гробница и др.) и др. В значим и продължителен период от развитието на Историческия факултут към СУ „Св. Климент Охридски“ – 1978-1993 година, професор Гетов е негов заместник-декан и декан. Един от радетелите и основателите на специалност „Археология“.
Людмил Гетов, 1960 г.
Людмил Гетов през 1976 г. във Варненския археологически музей
Създателите на специалност „Археология“ в Софийския университет – проф. Людмил Гетов и доц. д-р Стефка Ангелова
Людмил Гетов със студенти в Кабиле, 1987 г.
Людмил Гетов, 80-те години на разкопки в Кабиле
Людмил Гетов, 80-те години на разкопки в Кабиле
Публикации на проф. Людмил Гетов:
1961 Новооткрита тракийска тухлена гробница при язовир „Г. Димитров“. — Археология III, 1961, №4, 58–60.
1962 Нови данни за въоръжението у нас през латенската епоха. — Археология IV, 1962, № 3, 41–43.
1963 Могилно погребение от халщатската епоха при с. Долно Сахране, Старозагорско. — Археология V, 1963, № 1, 51–53.
1964 Два нови епиграфски паметника за укрепителната дейност на Антонин Пий в Тракия. — Археология VI, 1964, № 1, 29–33 (Хр. Буюклиев).
1965 Могилни погребения от с. Долно Сахране, Старозагорско. — ИАИ XXVIII, 1965, 203–229.
1967 Народен музей Казанлък. Старо изкуство (албум). София, Български художник, 1967 (Г. Цанова).
1969 Трако–римски могилни погребения от Казанлъшко. — Археология XI, 1969, № 1, 36 47.
1969 Могилни погребения от с. Тулово, Старозагорско. — Археология XI, 1969, № 4, 29–40 (Г. Цанова).
1970 Тракийската гробница при Казанлък. София, Български художник, 1970. 96 с. (Г. Цанова).
1972 Тракийско погребение от латенската епоха при Севтополис. — ИАИ XXXIII, 1972, 91–95.
1973 Тракийската гробница при Мъглиж. — Археология XV, 1973, № 2, 15–25 (Г. Цанова).
1976 Археологически проучвания при с. Долно Паничерево, Старозагорско. — ИМЮИБ I, 1976, 85–91.
1980 Sur le problème des sceptres zoomorphes en pierre. — Studia Praehistorica, 1980, No 3, 91–96.
1988 Мъглижката гробница. София, Български художник, 1988. 46 c.
1991 Тракийски гробници в хинтерланда на Севтополис през елинистическата епоха. — В: Тракийската култура през елинистическата епоха в Казанлъшкия край. Казанлък, 1991, 40–45.
1970 Погребални обичаи и гробни съоръжения у траките през римската епоха (I–IV в.). — Археология XII, 1970, № 1, 1–12.
1971 Погребални обичаи и гробни съоръжения у траките през римската епоха (I-IV в.). Автореферат на кандидатска дисертация, 1971.
1978 За вноса на саркофази в Одесос през римската епоха. — Археология XX, 1978, № 2, 13–19.
1980 Observations sur les rites funéraires des Thraces aux époques hellénistique et romaine. — В: Actes de II-е Congrès international de Thracologie. T. 2. Bucarest, 1980, 219–222.
1985 Certains aspects de(s) relations commerciales entre Proconnèse et les villes pontiques a l’époque romaine. — В: Studia in honorem Chr. Danov. ГСУ. ИФ, 71, 1985, № 2, 157–160.
1972 Гробни находки от Ямболско. — Археология XIV, 1972, № 3, 42–52 (Ж. Попов).
1980 Монета на тракийския династ Спарток от Кабиле. — Нумизматика XX, 1980, № 3, 27–31.
1982 Елинистическият некропол на Кабиле. — В: Национален симпозиум „Поселищен живот в Тракия“. Ямбол, 1982, 61–68.
1982 Кабиле в политическата история на Тракия през ранноелинистическата епоха. — В: България 1300. Институции и държавни традиции. Т. 2. София, 1982, 91–94.
1982 Тракийски могилен некропол от римската епоха при Кабиле. — В: Кабиле. Т. 1. София, 1982, 40–78.
1984 Sur l’histoire politique de la Thrace à la haute époque hellénistique. — В: Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress (Wien), 26. Juni 1980. Band 2. Sofia, 1984, 134–137.
1991 Могилен некропол от елинистическата епоха при Кабиле. — В: Кабиле. Т. 2. София, 1991, 168–197.
2000 Bericht über die bulgarisch-deutschen Ausgrabungen in Drama (1983–1995). Neolithicum – Kupferzeit – Bronzezeit – Eisenzeit – Romerzeit. — В: Bericht der Romisch-germanischen Komission, 12, 1996, 5–151 (J. Lichardus, A. Fol, Fr. Bertemes, R. Edit, R. Katincharov, I. Iliev). Forschungen in der Mikroregion Drama 1983–1999. Bonn, Dr. Rudolf Habelt, 2000, 222 pp. (J. Lichardus, A. Fol, Fr. Bertemes, R. Echt, R. Katincharov, I. Iliev).
2001 Изследвания в микрорайона на село Драма 1983–1999. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001. 228 с. (Я. Лихардурс, А. Фол, Фр. Бертемес, Р. Ехт, Р. Катинчаров, И. Илиев).
2002 Νάρκισσος Ζήνωνος Περίνθιος — Архитект или скулптор? — В: Jubilaeus V. Сборник в чест на проф. Маргарита Тачева. София, 2002, 109–110.
2002 Паметници на Асклепий и Хигия от Кабиле. — В: Сборник изследвания в чест на проф. Атанас Милчев. ГСУ. ИФ. Специалност Археология (Studia Archaeologica), Suppl. II, 2002, 119–123.
2003 Bericht über die bulgarisch-deutschen Ausgrabungen in Drama (1996–2000). Neolithicum – Kupferzeit – Bronzezeit – Eisenzeit – Romerzeit. — Bericht der Romisch-germanischen Komission, 84, 2003, 157–220 (J. Lichardus, A. Fol, Fr. Bertemes, R. Echt, R. Katincharov, I. Iliev).
2003 Cohors I Athoitorum in Kabyle (epigraphic record). — В: Honour of Alexander Fol’s 70-th Anniversary. Thracia XV, София., 2003, 121–123.
2003 QUI ET CASTRA POSUIT (към епиграфиката на Кабиле). — В: Сборник научни статии, посветен на живота и творчеството на д-р Георги Китов. София, 2003, 71–72.
1986 Новооткрити тасоски амфорни печати от Кабиле. — Археология XXVIII, 1986, № 4, 27–31.
1988 Ранни родоски епонимни печати от Кабиле. — Археология XXX, 1988, № 3, 22–26.
1988 Sur la concordance chronologique entre les éponymes et les fabricants rhodiens. — В: Akten des XIII. Internationales Kongresses für Klassische Archdologie. Berlin. Mainz am Rhein, 1988, p. 307.
1989 Към хронологията на родоските фабрикантски печати. — Археология XXXI, 1989, № 3, 41–45.
1990 The Trade and economic Relations of Kabyle (IV–I cent. B.C.). — В: Studies of Settlements Life in Thrace. TAB V, 1990, 67–73.
1994 Амфорни печати от група „Парменискос“ от Тракия. — В: Поселищен живот в Древна Тракия. III международен симпозиум „Кабиле“. Ямбол, 1994, 247–251.
1994 Ранен тасоски внос по долното и средното течение на Тунджа и Марица. — ГСУ. ИФ. Специалност Археология (Studia Archaeologica I, 1994, 79–83.
1995 Амфори и амфорни печати от Кабиле (IV–II в. пр. н. е.). Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. София, 1995. 202 с.
1995 Contribution a la concordance chronologique entre les éponymes et les fabricants des amphores rhodiennes. — В: Studia in honorem Georgii Mihailov. Sofia, 1995, 207–210.
2000 On the chronology of amphora stamps of Ἀντίφιλος. — В: Studia in memoriam Velizari Velkov. Thracia XIII. Sofia., 2000, 149–153.
2003 Зенон от Каунос в няколко находки от Тракия. — В: Сборник в памет на д-р Петър Горбанов. ГСУ. ИФ. Специалност Археология (Studia archaeologica), Suppl. I, 2003, 130–132.
2004 Thasos und Thrakien — zur Frage ihrer frühesten Handelskontakte. — В: Von Domica bis Drama. Gedenkschrift für Jan Lichardus. Sofia, 2004, 257–259.
Керамични надписи от Кабиле. — В: Studia in honorem D. P. Dimitrov. ГСУ. ИФ. Специалност археология (Studia Archaeologica), Suppl. III (под печат).
Взето от : Stephanos archaeologicos in honorem professoris Ludmili Getov – University Library „St. Kliment Ohridski“ [https://share.google/x8L1RfNXDbGTqzhTx]
