Музеят за нова история на Варна получи като дарение изключително ценни артефакти. Наследниците на българския революционер Ташко Костов дариха за музейната експозиция неговия боен нож – каракулак, осемте му ордена, патрондаш, кожен колан – кемер, бинокъл, кутия за тютюн, кожена чанта, четири фотографии и един портрет в цял ръст. Най-интересната част от дарението е пълният комплект медали, връчени на Ташко Костов Христов – два кръста за храброст IV степен, немски медал за „воински заслуги“ с лента за бойци, медал за участие в балканската война, медал за участие в Първата световна война, медал „за заслуги към БНА“, два медала „за гражданска доблест и заслуги“ -I и II степен.
Траян Димитров, завеждащ отдел „Нова история“ към Регионален исторически музей – Варна, благодари на дарителите и подчерта изключителна стойност на колекцията, която вече е експонирана за варненци и гостите на града. Посетителите на музея могат да видят артефактите през следващите месеци, а в бъдеще ще бъдат включвани и в тематични изложби.
В знак на признателност дарителите получиха благодарствени грамоти от екипа на Музея за нова история на Варна.
Дарителите са Анастас Станев и съпругата му Свежа. Анастас Станев е внук на войводата Ташко Костов, а предметите са били пазени от майката на Станев, дъщеря на Ташко Костов. При представянето на дарението Анастас Станев сподели, че за семейството този жест е изпълнение на дълга и към паметта на бележития революционер, и на своята майка, запазила спомена жив през поколенията. Дарители са и другият внук – Васил Василев и правнукът Михаил Михайлов.
Ташко Костов Христов, наричан Салашки, Шерифов или Шерифски е български революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Роден е през 1874 г. в село Върбени или Горно Върбени, Леринско, Егейска Македония, т.е. южна, българска Македония. Присъединява се към ВМОРО и действа като четник при войводата Пандил Шишков, който е и български офицер, член на Битолския окръжен революционен комитет на ВМОРО. През 1912-1913 г. по време на Балканската и Междусъюзническата война Ташко Салашки е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. Служи в партизанска рота на войводата Никола Лефтеров и в 4-та рота на 10-та Прилепска дружина на Опълчението. Участва и в Първата световна война в Българската армия като действа в Македония и Албания. През 1916 г. заедно с албанския предводител Юсейн бей е ръководител на българо-албански четнически отряд от 460 души доброволци, действащи като разузнавачи и охрана на десния фланг на Българската армия в Албания. През 1917 г. Ташко Салашки е командир на “летящ“ партизански разузнавателен отряд в помощ на Планинската българска дивизия. Българското главно командване оценява високо заслугите му по време на войните за национално обединение на България. Ташко Салашки е награден с български военен орден “За храброст“ IV степен. Ташко Костов Салашки умира във Варна през 1975 г. Неговата паметна плоча е поставена на сградата на Македонския дом във Варна
