Започна първата международна конференция „Quaestura exercitus в нейния регионален контекст: Исторически и археологически перспективи“ в Археологическия музей при Регионалния исторически музей – Варна.
Конференцията е насочена най-общо източната част на Римската империя през IV – VI в. сл. Хр. Това е епоха на бавен преход от класическата Античност към Средновековието и днес е наричана от учените с различни термини – например Късна Античност, ранновизантийска епоха и др.
Докладите на конференцията се занимават с VI в. сл. Хр. – века на император Юстиниан I Велики (527 – 565), който се свързва с военна мощ, полезни реформи, величествени строежи (например „Света София“ в Константинопол) и цялостен разцвет в Римската империя и по-конкретно в нейната източна половина.
Част от проблемите на Римската империя по онова време са свързани с постоянни нападения на войнствени племена и народи от североизток. Някои от по-важните от тях, които последователно през IV – VI в. разоряват Дунавския граничен регион на Балканите, са: готи, вандали, хуни, авари и славяни. Особено страдат граничните римски провинции като Втора Мизия (най-общо днешна Северна България) и Скития (днес Добруджа – българска и румънска). Главното пристанище и един от най-важните градове на провинция Втора Мизия е Одесос (Варна), а столица на провинцията е Марцианопол (Девня).
Една от мерките на Юстиниан I, за да подкрепи застрашените и изтощени региони, е да ги реорганизира по съвсем нов начин. Той създава т.нар. квестура юстиниана екзерцитус – военноадминистративна единица, включваща Втора Мизия и Скития, но и няколко вътрешни провинции, разположени много далеч от Дунав. Това са Егейските острови, о. Кипър и Кария (днес попадаща в югозападна Турция). Вътрешните провинции е следвало да снабдяват граничните зони и да компенсират щетите и разорението там.
Решено е център на новата квестура да бъде не провинциалната столица Марцианопол (Девня), а морският град Одесос (Варна). Основната причина е възможността за бърз транспорт и комуникации по море. Така през 536 г. сл. Хр. Одесос изведнъж се превръща не в обикновена столица на провинция, а в главен град на квестура, която обхваща няколко провинции. Това води до голям разцвет на града във всяко отношение.
Именно тези събития и явления са в центъра на настоящата конференция.
Явлението „квестура юстиниана екзерцитус“ е твърде интересно от историческа и археологическа гледна точка. Изследването му има най-различни страни и съответно привлича вниманието на учени специалисти в разнообразни области. Например археолози, които се занимават с укрепителните системи, такива, които изучават църковното строителство или пък специалисти по керамика, които проследяват производството и търговията. Огромен е интересът на нумизматите, изучаващи монетното обръщение, както и на специалистите, изследващи официалните печати от онова време. Важна част от научния интерес е насочен и към епиграфските паметници – надписите върху мрамор и други трайни материали. Цяла отделна сфера представляват историческите изследвания, които се опитват да реконструират събитията от онази далечна епоха и причините, скрити зад тях.
Самият период – VI в., е изключително важен и интересен. Понякога той е наричан „Златен век на Юстиниан Велики“, но това е и векът в който античната римска цивилизация постепенно започва да отстъпва, а Европейският югоизток и източната част на Средиземноморието бавно, но сигурно върви към Средновековието. По-конкретно на Балканите VI и първата половина на VII в. представляват съдбовният период, довел до постепенна пълна промяна на полуострова. Всичко това исторически попада в едно дълго „навечерие“ преди идването на българите на Аспарух през втората половина на VII в. и основаването на България отсам Дунав в началото на 80-те години на столетието.
Темата за квестурата привлича внимание на учени от различни държави. Не само, защото тя е важна от научна гледна точка, но и защото земите на квестурата днес попадат в няколко държави. Не е изненадващо, че в конференцията участват специалисти не само от България, но и от Румъния, Гърция, Турция и други по-отдалечени държави (например Полша, Сърбия и Албания).
