Д-р Владимир Славчев

Сфера на научни интереси: праистория, неолит, каменномедна епоха, погребални практики, селищно устройство, социални процеси, керамика

Образование и квалификации:
2003–2005 Докторант на самостоятелна подготовка към катедра Археология на ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“
1992–1997 СУ “Св. Кл. Охридски”, ИФ, специалност Археология, специализация Праистория
1991–1992 СУ “Св. Кл. Охридски”, ИФ, специалност История
1985–1989 Образцов техникум по електротехника и автоматика, гр. София, специалност Роботика
2005 Защита на докторска дисертация с тема: “ Контактите между Северозападното Черноморие, Добруджа и горско-степната зона на Източна Европа през прехода от ранен към късен енеолит (по данни от керамиката) ”
1998 Специализация в Кишинев, Молдова – Археологически институт на Молдовската Академия на науките
1999 Специализация в Одеса, Украйна – Катедра по археология и етнология на Историческия факултет на Одеския държавен университет “И. И. Мечников”
2008–2010 Изследователски престой в Берлин, Германия – Евроазиатски отдел на Немския археологически институт в Берлин, със стипендия от Фондация «Александър фон Хумболт»

Професионален опит:
2010 – РИМ Варна, отдел Археология – главен асистент
2006–2010 РИМ Варна, отдел Археология – научен сътрудник ІІ ст.
2001–2006 РИМ Варна, отдел Археология – уредник
1997–2001 Катедра по Археология на ИФ на СУ „Св. Климент Охридски“ – специалист

Теренни проучвания:
Редовни разкопки на селищната могила „Големия остров“ при с. Дуранкулак, обл. Добрич;
Редовни разкопки на енеолитно селище в м. „Корията“ до гр. Суворово, обл. Варна;
Редовни разкопки на пещерата „Темната дупка“ до гр. Белослав, обл. Варна;
Редовни разкопки на селищна могила „Калето“ до с. Левски, обл. Варна;
Редовни разкопки на многослойно енеолитно селище „Долната чешма“ в с. Ягнило, обл. Варна;
Спасителни разкопки на Трети Варненски некропол, гр. Варна;
Издирване на археологически обекти на територията на община Дългопол, обл. Варна;
Издирване на археологически обекти в долината на р. Провадийска, обл. Варна;
Издирване на археологически обекти на територията на община Главиница, обл. Силистра;
Издирване на археологически обекти на територията на Ботаническата градина – Варна.

Куратор на международни изложби:
„Първото злато на човечеството“ – Бугон, Франция (2002-2003);
„Европа в края на праисторическата епоха“ – Орлеан и Тур, Франция; Варна, България; Гранада, Испания (2006-2008);
„Изгубеният свят на Стара Европа“ – Ню Йорк, САЩ; Оксфорд, Великобритания; Атина, Гърция (2010-2011);
„Златната легенда“ – Токио, Сендай и Нагоя; Япония (2015-2016);
„Първото злато на човечеството“ – Дордрехт, Холандия (2016-2017);
„Първото злато на човечеството“ – Рощок, Германия (2018-2019).

Участие в редколегии:
Известия на Народния музей – Варна
Studii de Preistorie
Refereed Journal: History and Archaeology in Countries of Black Sea Basin
Съставител и редактор на Сборник в чест на ст. н. с. І ст. д. и. н. Хенриета Тодорова. Варна, 2004 (=Сборник Добруджа 21/2003)
Съставител и редактор на Варненския халколитен некропол и проблемите на праисторията на Югоизточна Европа. Studia in memoriam Ivani Ivanov. Варна, 2008 (= АМV, VІ)

Основни публикации:
1. Die Beziehungen zwischen Durankulak, dem Bereich der Präcucuteni-Tripol’e-Kultur und der Gruppe Bolgrad-Aldeni. – H. Todorova (Hrsg.). Durankulak, B. II. Die prähistorischen Gräberfelder von Durankulak, T. 1. Sofia, 2002, S. 297–308.
2. Charakteristik der Keramik von Schicht VII aus dem Siedlungshügel „Die Große Insel“ bei Durankulak, Nordostbulgarien. – Във: В. Славчев (съст.). Сборник в чест на ст. н. с. І ст. д. и. н. Хенриета Тодорова. Варна, 2004 (=Сборник Добруджа 21/2003), S. 145–175.
3. About the Beginning of Gumelniţa Culture in North-East of Balkan Peninsula. – In: M. Neagu (ed.). In honorem Silvia Marinescu–Bîlcu. Călăraşi, 2005 (=Cultură şi civilizaţie la Dunărea de Jos, XXII), p. 161–166.
4. Precucuteni influences on pottery of the final phase of Hamangia culture. – In: G. Dimitroaia, J. Chapman, O. Weller, C. Preoteasa, R. Munteanu, D. Nicola, D. Monah (ed.). Cucuteni. 120 ans des recherches. Le temps du bilan/120 years of Research. Time to sum up. Piatra–Neamţ, 2005, p. 39–54.
5. Керамика поселения Кошерница І и некоторые вопросы периодизации раннего Триполья. – В: А.А. Пригарин, Е.А. Бачинская, В.П. Ванчугов (ред.). Человек в истории и культуре: Сборник научных работ в честь 70-летия лауреата Государственной премии Украины академика РАЕН, профессора, доктора исторических наук, Владимира Никифоровича Станко. Одесса–Терновка, 2007, с. 154–179.
6. New perspectives on the Varna cemetery (Bulgaria) – AMS dates and social implications. – Antiquity 81, 2007, p. 640 – 651 (with T. Higham, J. Chapman, N. Honch, B. Gaydarska, Y. Yordanov, B. Dimitrova).
7. Social context of the emergence, development and abandonment of the Varna Cemetery, Bulgaria. – European Journal of Archaeology, 9(2), 2007, p. 157–181 (with J. Chapman, T.F.G. Higham, B. Gaydarska, N.V. Honch).
8. Бележки към проучването на културните контакти в района на днешното българско Черноморие през късния неолит. – Във: Варненския халколитен некропол и проблемите на праисторията на Югоизточна Европа. Studia in memoriam Ivani Ivanov. Варна, 2008 (= АМV, VІ), с. 43–56.
9. The Varna Eneolithic Cemetery in the Context of the Late Copper Age in the East Balkans. – In: D. Anthony & J. Chi (eds.). The Lost World of Old Europe: The Danube Valley, 5000-3500 BC. Princeton-Oxford, 2009, p. 192–210.
10. Ein Bronzeschwert ägäisch-anatolischen Typs aus dem Museum von Varna, Bulgarien. – Analele Banatului, Serie noua, Arheologie – istorie, XVII, 2009, S. 17–30 (mit B. Athanasov, R. Krauß).
11. Стратиграфия на Варненския халколитен некропол. – В: Я. Бояджиев, С. Игнатова (ред). Златното пето хилядолетие. Тракия и съседните райони през каменно-медната епоха. София, 2011, с. 73–92 (с Я. Бояджиев).
12. Zu einigen symbolischen Bestattungen des kupferzeitlichen Gräberfeldes von Varna. – In: E. Sava, B. Govedarica, B. Hänsel (Hrsg.). Der Schwarzmeerraum vom Äneolithikum bis in die Früheisenzeit (5000-500 v.Chr.), Band 2: Globale Entwicklung versus Lokalgeschehen. Internationalen Fachtagung von Humboldtianern für Humboldtianer im Humboldt-Kolleg in Chişinău, Moldavien (4.-8. Oktober 2010). Rahden/Westf., 2011 (=Prähistorische Archäologie in Südosteuropa, Bd. 27), S. 13–39 (mit J. Bojadžiev).
13. Des lames et des hommes. – In: J.-C. Marquet, C. Verjux (dir.). L’Europe, déja, à la fin des temps préhistoriques. Actes de la table-ronde internationale, Turs (Indre-et-Loire, France), venderi 7 Septembre 2007. Turs, 2012 (=38e supplmént à la Revue Archéologique du Centre de la France), p. 185-190.
14. Pottery as an Information Source about the Copper Age Burial Customs: Data from Burial 43, the Varna Cemetery). – In: S. Hansen, P. Raczky, A. Anders, A. Reingruber (ed.), Neolithic and Copper Age between the Carpathians and the Aegean Sea. Chronologies and Technologies from the 6th to 4th Millennium BCE. Bonn, 2015 (=Archäologie in Eurasien, 31), S. 369–379.
15. On the Invention of Gold Metallurgy: The Gold Objects from the Varna I Cemetery (Bulgaria) – Technological Consequence and Inventive Creativity. – Cambridge Archaeological Journal, vol. 25, iss. 01, 2015, p. 353–376 (with V. Leusch, B. Armbruster, E. Pernicka).
16. Die Komplexe 2, 3 und 15 mit Gesichtsdarstellungen aus dem kupferzeitlichen Gräberfeld von Varna. – V. Nikolov, W. Schier (Hrsg.). Der Schwarzmeerraum vom Neolithikum bis in die Früheisenzeit (6000–600 v. Chr.). Kulturelle Interferenzen in der zirkumpontischen Zone und Kontakte mit ihren Nachbargebieten. Rahden/Westf., 2016, S. 141-164 (mit K. Dimitrov, M. Etzel).
17. Varna und die Folgen – Überlegungen zu den Ockergräbern zwischen Karpatenbecken und der nördlichen Ägäis. – In: M. Bartelheim, B. Horejs, R. Krauß (Hrsg.), Von Baden bis Troia. Ressourcennutzung, Metallurgie und Wissenstransfer. Eine Jubiläumsschrift für Ernst Pernicka. Rahden/Westf., 2016 (=Oriental and European Archaeology, vol. 3), S. 273 – 315 (mit R. Krauß, C. Schmid, D. Ciobotaru).
18. On the South and Southwest boundaries of the Varna Culture. – In: L. Manolakakis, N. Schlanger, A. Coudart (ed.). European Archaeology. Identities & Migrations. Hommages à Jean-Paul Demoule. Leiden, 2017, p. 251–263.
19. Rich metallurgists’ (?) graves from the Varna I cemetery. Rediscussing the social role of the earliest metalworkers. – In: A. Brysbaert, A. Gorgues (ed.). Artisans versus nobility? Leiden, 2017, p. 101–124 (with V. Leusch, S. Zäuner, R. Krauß, B. Armbruster, E. Pernicka).

Справка за основните публикации:
https://uni-sofia.academia.edu/ВладимирСлавчев

 

Тази онлайн платформа е създадена по проект № BGCULTURE-1.001-0005-C01 „Развиване на Регионален исторически музей – Варна мултифункционално обществено пространство за наука, изкуство, култура и общуване“, финансиран по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г., Програма PA14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“. Цялата отговорност за съдържанието на онлайн платформата се носи от Регионален исторически музей-Варна и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази онлайн платформа отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програма PA14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“.

Регионален Исторически Музей – Варна © 2024 ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

Софтуерна разработка и поддръжка от ASAP