Регионален исторически музей – Варна и Общински музей – Букурещ Ви канят на откриването на експозиция под наслов „Отвъд Дунава: Въображаемо пътуване през духовните карти на българското изгнание 1820-1870 година“.
Официално откриване: 15 ноември (петък)
17.00 часа, зала „Север“ (етаж 2 на Археологическия музей)
Вход свободен.
Изложбата „Отвъд Дунава: Въображаемо пътуване през духовните карти на българското изгнание 1820-1870 година“ проследява чрез подбрана колекция от лични вещи, скулптури, литографии, картини и географски карти връзките между българските и румънските земи от първите големи преселнически вълни на север от Дунава след войната от 1806–1812 г. между Русия и Османската империя до Освобождението на България през 1878 г.
Проектът е оформен и реализиран след покана от Регионален исторически музей – Варна към румънския музей да предложат тема и събитие за начало на сътрудничество между двете културни институции.
Експозицията включва 84 експоната от фондовете на Общинския музей на Букурещ и представя света от двете страни на Дунава през XIX век. На север са васалните за Османската империя княжества Влашко и Молдова, обединени във втората половина на периода в единна княжеска Румъния, а на юг – българските земи, владение на султана. Река Дунав е географска, но и политическа, и духовна граница между два свята – единият в сърцето на империята, а другият – в нейната периферия. Реката винаги е била и мост между културите – мост, който много българи преминават през XIX век в търсене на по-добър и справедлив живот на север. Българските изселници създават колонии в големи градове Букурещ, Браила, Гюргево и извън тях.
Сред ценните документални свидетелства за българското присъствие в румънската столица Букурещ, включени в изложбата, са две писма и счетоводна книга на братята Христо и Евлоги Георгиеви, оставили следа като меценати не само в България, но и в Румъния. Интересен е и показаният медальон от бронз и мрамор, открит при строителни работи през 60-те години на ХХ в., с образа на Христо Ботев, който също е живял в румънската столица през емигрантските си години.
От историческа гледна точка сред най-ценните експонати са и тези, които дават представа за дунавските пристанища от средата на XIX век. Уникални са заради реалистичните детайли, уловени в онова време от създателите им, и благодарение на тях имаме възможност да видим щрихи от градското ежедневие на българските емигранти от XIX век.
Осем информационни табла са посветени тематично на обединението на Влашко и Молдова и модернизацията на столицата новото княжество Букурещ, на създаването и развитието на българските павликянски общности в Чопля и Попещ и други интересни моменти от българо-румънските контакти в предосвобожденската епоха.
В България всички експонати се излагат за първи път, а много от тях не са показвани досега извън Румъния – пример е картата на окръг Гюргево, включена в изложбата.
Културните връзки са проследени до 1947 г., когато е сключена българо-румънската културна спогодба и е организирана голяма съвместна изложба за изящни изкуства.
Изложбата гостува във Варна до 30 март 2025 г.
