На 24 април 2025 г. се навършват 110 години от началото на масовото изтребление на арменския народ. Регионалният исторически музей на Варна изказва своята съпричастност към арменската общност във Варна и се присъединява към възпоменанието на техните предци.
Уроците по история трябва да се помнят, те учат на мъдрост и истински ценности следващите поколения.
***
Арменци
отъ П. К. Яворовъ
Изгнанници клети … Отломка нищожна
Отъ храбъръ и славенъ народъ–мѫченикъ,
Дѣчица на майка, робиня тревожна
И жертви на подвигъ чутовенъ, великъ —
Далекъ отъ родина, въ край чужди събрани,
Изпити и блѣдни, въ порутенъ бордей
Тѣ пиѭтъ, а тънѫтъ сърдцата имъ въ рани,
И пѣѭтъ … тъй както прѣзъ сълзи се пѣй …
Тѣ пиѭтъ, — въ пиянство щѫтъ всичко забрави.
Забрави-щѫтъ бѣдность, неволя, бѣди,
Въ кипящето вино щѫтъ паметь удави.
Приспа-щѫтъ духъ боленъ въ разбити гѫрди; —
Глава ще натегне, — отъ паметь тогава
Изчезна-ще майчинъ страдалчески ликъ,
И нѣма да чуватъ — въ пияна забрава —
За помощь послѣдня молящий ѝ кликъ.
Катъ пръснато стадо отъ нѣкой вълкъ гладенъ,
Разпръснати тѣ сѫ на всѣкѫдѣ вечъ.
Че бѣсенъ тиранинъ — жестокъ, кръвожаденъ —
Върху имъ издигна безмилостно мечъ;
Оставили въ кърви нещастна родина,
Оставили въ пламъкъ и бащинъ си кѫтъ,
Прокудени, голи, въ далека чужбина —
Единъ — въ механата! — откритъ имъ е пѫть.
И пѣѭтъ тѣ … Дива е тѣхната пѣсень.
Че въ рани изгниватъ ранени сърдца,
Че злоба ги дави, подобно звѣрь бѣсенъ,
И сълзи изстисква на блѣдни лица,
Че злъчка прѣпълня гѫрди угнетени,
Че огънь въ главитѣ разсѫдъкъ сушѝ.
Че бѣсъ вспламеняви очи накървени.
Че мъсть — мъсть кръвнишка — жадуватъ души.
А зимната буря катъ че имъ приглася,
Бучи и завива страхотно въ нощьта
И — сѣкашъ — подема, издига, разнася
Бунтовната пѣсень широко въ свѣта.
И все по-зловѣщо небото тъмнѣе.
И все по́ се мръщи студената нощь
И все по-горещо дружината пѣе
И буря приглася съ нечувана мощь …
Тѣ пиѭтъ и пѣѭтъ … отломка нищожна
Отъ храбъръ и славенъ народъ–мѫченикъ,
Дѣчица на майка, робиня тревожна
И жертва на подвигъ чутовенъ, великъ
Далекъ отъ родина и боси, и голи
Въ край чужди събрани, въ порутенъ бордей
Тѣ пиѭтъ, пиянство забравя неволи.
И пѣѭтъ, тъй както прѣзъ сълзи се пѣй…
Публикувано в сп. Мисъль, год. 10, кн. 3 и 4, стр. 202–203 (1900).
