165 години от рождението на Петър Матеев.
Петър Матеев е роден на 10 февруари 1850 г. в Котел. На 11 години заминава за Цариград, където живее в кантората на дядо си. Първоначално Петър Матеев учи в Протестантския колеж на о-в Малта. След закриването на колежа през 1865 г. той продължава обучението си в Робърт колеж. Завършва го през 1869 г. и веднага започва работа в английската поща в Цариград. През 1876 г. Петър Матеев се среща и запознава с Джордж Смит от отдела по Ориенталистика на Британския музей– човекът разчел „Епосът на Гилгамеш“. Смит е изпратен от Британския музей да извърши разкопки на столицата на Асирийското царство Ниневия, намираща се по това време в пределите на Османската империя. За тази цел той се нуждае от помощник и преводач, който е запознат с местната администрация. Английският генерален консул препоръчва на Джордж Смит като най-подходящ човек Петър Матеев. Поради опасенията, че заради българският произход османските власти ще му създават проблеми, Петър Матеев получава паспорт на английски поданик с името Питър Матюсън. Той придружава Джордж Смит в последната му експедиция из земите на древна Асирия, Вавилон и Халдея.
На 8 март 1876 г. двамата отплават от Цариград през Измир до пристанище Александрета. От там продължават по суша до гр. Алепо в околностите на който, Джордж Смит локализира древния град Каркемиш. Плавайки по р. Ефрат на 20 април 1876 г. Смит и Матеев пристигат в Багдад. Там те купуват голямо количество плочки с клинописни текстове. Настъпилите по това време политически сътресения в Османската империя направили невъзможни разкопките в Ниневия. След един месец престой в Багдад Смит и Матеев се приготвят да отплават от пристанище Басра през Суецкия канал. В Курна те са поставени под карантина заради избухналата в района епидемия от холера и престоят влошава здравето на Джордж Смит. Тъй като сандъците с откупените плочки не пристигат до деня на отплаването им, Смит и Матеев се връщат в Багдад. След като проблемът с митниците е разрешен сандъците са изпратени по кораб до Британския музей. Понеже Смит желае все пак да мине през Ниневия, двамата с Матеев тръгват на коне по суша към Алепо. Те преминават през Мосул и Диарбекир като по пътя си срещат българи избягали от заточение. Тежкото пътуване обаче съвсем изтощава Джордж Смит и той не може да продължи. Петър Матеев отива сам до Алепо, свързва се английския консул и заедно с лекар се връща на помощ при Смит. Той е пренесен в Алепо, но организмът му не издържа и на 19 август 1876 г. Джордж Смит умира. След като се завръща в Цариград, Петър Матеев изпраща до Британския музей подробен доклад за дейността на Джордж Смит по времето, докато са пътували заедно.
След края на Руско-Турската освободителна война Петър Матеев се завръща в България и взема активно участие в обществения живот. През 1887 г. сътрудничи активно на д-р Константин Стоил при избора на български княз. До 1894 г. е директор на пощите и телеграфите в България. Известно време е консул в Одрин. През 1904 г. е български комисар на световното изложение в Сейн Луис, САЩ. За кратко е дипломатически агент в Атина. След края на Балканските и Първата световна война, активно използва своите професионални контакти и лични познанства за привличане на европейската и американската общественост в подкрепа на българската кауза.
Петър Матеев дарява средства построяването на читалище и библиотека-музей в родният си град Котел. Умира на 93 години на 28 ноември 1943 г.
