Сергей Михайлович Крикин е доцент от Московския Градски Педагогически Университет – МГПУ, доктор по история. Висшето си образование е завършил в СУ „Свети Климент Охридски”. В момента е последният работещ руски траколог. Роден е през 1956 г. в Кострома – древен руски град, на североизток от Москва, с множество исторически, археологически, архитектурни и културни забележителности.
ГК: През октомври и ноември в Държавния исторически музей (ГИМ) в Москва ще се експонират над 100 образци на тракийското изкуство, в същност, най-важните известни тракийски скъпоценности, запазени в музеите на България. Кое знаят в Русия за траките и самата Тракия?
СМК: Кое знаят за Тракия в Русия? – почти нищо, а то и просто – НИЩО. В средношколската ни програма за Тракия няма нито дума. Единственият тракийски персонаж е Спартак, но детайлно за него фактически нищо не се пише. Образованите хора споменават прочутия роман на Р. Джованиоли – но какво има за Тракия и траките? Много по-новият роман за Спартак, издаван у нас два пъти е на полу-професионалиста Вал. Лесков. Освен за Италия (за старата Италия го е консултирал покойният завеждащ катедрата по стара история в МГУ В.И. Кузишчин – поради което реалиите на късната Римска република са възпроизведени доста сериозно и научно) пише някои неща и за Тракия. Но за траките и Тракия е писал крайно безпомощно и несполучливо, далеч от научното ниво, продемонстрирано при описание на старо-римските реалии. А за посочената изложба у нас информират далеч не така тържествено, както например за изложбата от 1972 г. «Тутанхамон и неговото време». И времето е друго и интересите на хората станаха предимно материални.
ГК: Кои археологически открития в България от последните години извикаха интерес сред руската общественост, поне в скромната й профилирана част?
СМК: Бих посочил огромния успех на българската археология от преди няколко месеца – градището Провадия-Солницата. Става въпрос за най-стария европейски град – от XLVII-XLII векове пр.Хр.! За Варненския некропол знаят поне нашите туристи, посещаващи Варна и разкошния археологически музей там. И ето – намерен е град от тази уникална култура Варна с най-старите в света златни артефакти. Протоцивилизацията в Добруджа през енеолита, частично сравнима с широко известните в Месопотамия и Египет, се проявява зримо за всички, които ценят историческите паметници.
ГК: Руските туристи всяка година обсаждат българското (тракийско) крайбрежие и могат да наблюдават дори и самите разкопки в Несебър (Месемврия), или Созопол (Аполония). Всяка година българските археолози обявяват за открития там, или в Каварна, или Балчик. Тракийските могили са изследвани до Синеморец. В морето са откривани следи от морските катастрофи край Китен или Ахтопол. В музеите ни се експонират най-новите експонати. С какво могат да се похвалят руските колеги?
СМК: Макар че Крим не се отнася юридически към Руската Федерация, Олбия също се намира на украинската територия, но Русия запазва също доста приличната по площ част на Северното Причерноморие. Отбелязвам Таманския полуостров и по-нататък кавказското крайбрежие чак до Абхазия. И там руските археолози намират важни археологически находки, после представени и експонирани. Намерените в Олбия, Херсонес, Пантикапей или пък Фанагория антични артефакти не изглеждат по-скромни от откритите в западно-черноморските земи. Ето защо сензациите в българските медии не са особено интересни за руските читатели, свикнали с редовните подобни сигнали от украинските и южно-руските крайбрежни територии. И освен това западно-понтийските паметници имат повече пряко отношение към античната гръцка цивилизация, само частично са свързани с аборигенната тракийска култура.
ГК: Какво мислиш за Перперикон – прочутият оракул на Дионис в Родопите?
СМК: Да, знаем много малко на големия туристически обект в Южните Родопи. Там ходят масово туристи от целия ЕС и също така и нашите гости в България. Гледаме www.perperikon.bg и виждаме чудесните планински сюжети, монументалните руини и редките интересни предмети, извадени там. Сериозният научен анализ не личи никъде, освен за последния (византийски) период на съществуването на култовия комплекс. Добре е, когато професор Николай Овчаров описва християнските реликти от това интересно място. Но когато виждаме визуално сравнение на мегалитика от Перперек с такава от Татул и други тракийски скални светилища, се учудваме, защо няма коментари от страна на българските познавачи на праисторията от типа на Васил Николов, Ст. Чохаджиев, Х. Тодорова или някой друг от тази славна кохорта. Ранният праисторически Перперек и дори търсеният оракул не изглеждат добре научно представени. А когато знаеш още и за скепсиса по тези идентификации у някои български «специалисти», то се появява едно чувство на несигурност, съмнение. На еталонния обект винаги се събира елитният екип и той обработва научната информация във всички възможни посоки. В Солунския музей, например, са представени резултатите от на дейността на германския екип в Кастанас, на македонско-тракийските условни гранични линии. Външно Кастанас не изглежда така убедително и величествено, но научната информация оттам работи и е важна и за други територии с паметници от същите епохи.
ГК: Ние двамата преди 6 години посетихме Бегликташ. Как ти хареса там?
СМК: Това е един пример за крайно несполучлива популяризация на разкошен археологически обект. Сега е фактически затворен за посещения. Нашето посещение не бе организирано в рамките на културния туризъм. Разбирам особеностите на нашето време: ако във Варна е изложено тракийското злато – туристите идват на тълпи. В Бургас, Несебър, да не говорим за по-скромните Каварна, Балчик или Китен, в музеите няма много посетители. Дори в Созопол, където има доста ярка експозиция, няма наплив от желаещи да я видят. Хората се интересуват от злато, други скъпоценности – заповядайте на профилната изложба, събрана отвсякъде…
ГК: Наистина ли оценяваш по-високо Пистирос?
СМК: Този обект предизвиква реален интерес. Един старогръцки емпорий сред тракийските земи? И при това, че градче с такова название е известно още на Херодот, но далеч от това място, срещу остров Тасос. Почти 25 години различни екипи от ЕС копаха ценното градище, по-голямо от Севтополис и, предполагам, и Кабиле, без да подозират, че е могла да бъде царската столица на Котис Първи? Повечето скъпоценни тракийски древности са от времето на Котис или пък пряко свързани с него, а тук специалистите работят почти затворено и никой не е в състояние да даде отговора на възрастния бивш учител по български език Д. Делийски, който намери сериозни аргументи против официалната научна интерпретация в българската наука. Четеш „Емпорион Пистирос“ не е емпорион Пистирос, или пък и още по-рязко dimitardeliyski.blog.bg – и на ума идва горчивото осъзнаване на една сериозна научна грешка, дори приличаща на фалшификация. Такава сензация не прави чест на българската археология, при това, че редица учени в САЩ и ЕС са против тезата за тракийския Пистирос в България. Не отричам, че е имало такъв полу-тракийски град, но в сегашната Гърция и на 400 км от локализацията на вероятния «царски град» на Котис.
ГК: А долината на царете?
СМК: Тя е максимално представена тези дни в Москва, благодарение на изложбата. Но иначе е трудна за посещение, защото нашите туристи идват в България най-вече по крайбрежието, главно с чартърни полети. Печатните проспекти, продавани в музеите, частично способствуват на популяризацията на научните знания за Тракия и траките. Иначе просто споменавам, че великата императрица Екатерина Велика е мечтаела за освобождение на румънските земи и появата на новата (старата?) държава Дакия, а после и българските земи и възраждането на Тракия. Стотици хиляди руски граждани идват на почивка на тракийското крайбрежие и поне някои от тях, желаещи това, искат да знаят за миналото на тези земи и да видят поне веднъж културното наследство на миналите славни епохи.
Автор ГЕОРГИ КОЛАРОВ
