В северната част на обекта, най-ранните проучени структури са две сметни ями. Съдържанието им е от елинистическа битова и амбалажна керамика, кости от животни, пепел, въглени и мидени черупки. Тяхната датировка е между края на III – I в. пр. н.е. Ямите са вкопани в материка. Хронологически следва проучената част от ъгъл на сграда. Градежът е с камък, на спойка от жълта глина. Предвид материалите от контекста на сградата, тя се датира в ранноримската епоха.
Проучените в източната част на обекта структури принадлежат на три епохи. Към първата епоха причисляваме, останки на сгради от три строителни периода и се датират III – II в. пр.н.е. Запазеното помещение от последният етап е от римската епоха, но поради липсата на сигурни датиращи материали от неговия контекст, това предположение е натоварено с известна условност. Градежите от различните строителни периоди са изградени от камък на калова или глинена спойка.
Установиха се серия вкопавания от османския период, които са унищожили по-ранните структури. Това са сметни/септични ями – част от тях само вкопани, а други и с подзиждане, датират се през XVII – XIX в.
Ръководител на проучването: д-р Х. Кузов
