Златото от Варненския некропол тръгва към Брюксел

Най-старото обработено злато в света – от Варненския халколитен  некрополще бъде показано в Европейския парламент в Брюксел, от 12 до 16  октомври. Идеята е на евродепутата от ГЕРБ /ЕНП Емил Радев, който е варненец. Той инициира гостуването на съкровището в сърцето на Европа, заедно с Археологическия музей  във Варна.

Изложбата е под патронажа на премиера Бойко Борисов, който се очаква същата седмица да бъде в Брюксел за срещата на върха на европейските лидери. Предполага се, че председателят на парламента Мартин Шулц също ще прояви интерес. Официалното откриване е насрочено за 14-ти вечерта.
Варненският некропол е открит през 1972 г. и досега от него са разкопани 308 гроба, датирани от късната каменномедна епоха (втора половина на V хил. преди Христа). Според археолозите той е едно от гробищата на центъра на високоразвитата общност, обитаваща брега на Варненското езеро през късния халколит.
За Брюксел заминават находките от двата емблематични гроба от некропола – №4 и  №36.

Ето по-подробна информация за тях.

Освен множеството златни дарове (339 броя с общо тегло около 1,5 кг.), включващи златна нагръдна плоча (пекторал), ритуална брадвичка с обкована в злато дръжка, изпълняваща ролята на жезъл (скиптър), масивни гривни, украшения и апликации, гроб № 4 съдържа и два керамични съда – широка плоска чиния и купа с похлупак. Уникалното за тях е, че са украсени с геометрични мотиви от златна боя. Чинията е един от символите на некропола и един от най-често изобразяваните предмети.

Гроб No.36е включва два златни жезъла, единият от които  чук, костен идол, кремъчен нож, масивни златни гривни, златен астрагалус (ашик), златни украшения и апликации. По-популярните сред тях са десетките златни фигурки, изобразяващи рога на бик, както и най-известните – двете златни фигурки на бик, безспорните символи на Варненския халколитен некропол и най-често изобразяваните находки от некропола. Златните предмети са 857 с общо тегло 789 грама.

Главен комисар на изложбатта е художник-реставраторът Константин Угринов, а куратори са Станислава Лазаренко, Румяна Лазарова, д-р Христо Кузов и Константин Угринов. 

Особеното място на Варненския некропол се дължи не само на установените разнообразни погребални практики, а и на богатството и разнообразието на находки. Само откритите златни предмети са повече от 3 000 и са с общо тегло над 6 килограма, а разнообразието им е значително – над 38 различни вида. Много голямо е и количеството находки от други материали – медните изделия са над 160; кремъчните – над 230; почти 90 са от камък и мрамор. Открити са и множество черупки от средиземноморските мекотели Денталиум и Спондилус, от които са били направени около 1 100 накита – гривни, мъниста и апликации. Керамиката – над 650 глинени съда е доста често срещан гробен инвентар. Сред тях особено място заемат два съда, върху чиято повърхност украсата е нарисувана със златна боя.

Copy of 03_5_01
Съд, украсен със злато, керамика, късен енеолит, Варненски енеолитен некропол, гроб 4
zl kupa
Съд, украсен със злато, керамика, късен енеолит

Находките като вид, разположение и количество; видовете гробове във Варненския некропол и големият комплекс от потънали селища, както и други факти дават основание да се приеме, че в района на Варненските езера през късната каменномедна епоха се е зародила първата европейска цивилизация. Количеството злато, намерено във Варненския некропол, надвишава като брой и тегло всичките праисторически златни находки от същата епоха, намерени по света, взети заедно. Големият брой метални изделия от гробовете свидетелства, че в края на енеолита те са вече утилитарни изделия. Украшенията от Спондилус и Денталиум са сигурен показател за търговски контакти със Средиземноморието.

93923729d9d98a891bab2c1c3caf80ac2b31a15e
Гривна от мида денталиум, апликирана със злато

Съдейки по археологическите находки от Варненско и съседните райони, може да се направи извода, че черноморското крайбрежие от делтата на Дунава до склоновете на Стара планина изживява икономически подем през втората половина на V хил. пр. Хр., свързан с развитието на металургията и търговския обмен. Изглежда, селищата край Варненските езера са били център на този регион. Гробовете от Варненския некропол илюстрират редица социални различия по отношение на материалното положение на погребаните. Вероятно това е свързано със зараждането на класи сред автохтонното население.

Тази онлайн платформа е създадена по проект № BGCULTURE-1.001-0005-C01 „Развиване на Регионален исторически музей – Варна мултифункционално обществено пространство за наука, изкуство, култура и общуване“, финансиран по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г., Програма PA14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“. Цялата отговорност за съдържанието на онлайн платформата се носи от Регионален исторически музей-Варна и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази онлайн платформа отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програма PA14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“.

Регионален Исторически Музей – Варна © 2024 ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

Софтуерна разработка и поддръжка от ASAP

This site is registered on wpml.org as a development site. Switch to a production site key to remove this banner.