Археологическо проучване на обект „Ива Вазов” № 9, 11 – Варна

Спасителното археологическо проучване на ул. Ив. Вазов № 9, 11 в ААР – Одесос се проведе през месеците март и април на 2015 г. Парцела попада в рамките на археологическия резерват, като в неговата южна част се очакваше откриването на сектор от крепостната стена на късноантичния град и структури попадащи извън нея (extra muros). Предвид това проучванията първоначално бяха съсредоточени основно в южната и централната част на терена. За целта е разгърната план-квадратна мрежа от квадрати със страни 5/5 м, първоначално от три квадрата по оста И–З, в най-южната част на парцела, като номерацията им (от 1 към 3) е от изток към запад. Проследяването на структурите в северно направление наложи залагането на още два квадрата (4 и 5), като направлението им е перпендикулярно, северно от кв. 2. Квадрати 3 и 5 са допълнително разширени с по 2 м съответно в западна и в северна посока.

При провеждането на спасителното проучване са регистрирани и проучени следните археологически структури:

Късноантична крепостна стена. Крепостната стена се проследява в посока изток – запад, като през стената е прокаран акведукт, конструктивно свързан с източния сегмент от нея. Разкритата дължина на стената източно от акведукта е 5.95 м. Над субструкцията, чрез отстъп (банкет) с ширина около 10 – 15 см, стената продължава в суперструкция с прецизен квадров градеж – със запазена височина до 2.60 м. Особеност на градежа на тази част е използването на прецизно обработени рустицирани квадри в два реда, които в близост до акведукта са запазени до четири. Над квадрите има тухлен градеж, като в оцелялата част от стената има индикация за запазени девет тухлени реда. Спойката е от розов хоросан, идентичен с този използван в субструкцията. Западно от акведукта крепостната стена е с различен градеж и с различна датировка. Общо разкрита височина на тази част от стената е 3.60 м.

Акведукт. Акведукта е почти перпендикулярен спрямо късноантичната крепостна стена и е изграден синхронно с източния и сегмент. Проследена дължина – 16.70 м. Структурата е напълно разрушена в северната си част. Акведукта е изграден прецизно от квадри и по-големи каменни блокове, като с тях е изградена основата му, а над нея градежа продължава изцяло от тухли, достигащ дебелина до 13 реда. В градежа е ползван много качествен хоросан с едри парчета натрошена строителна керамика.

Водопроводи:

Водопровод 1. Водопроводните тръби са керамични (силно фрагментирани). При полагането си водопровода е бил обилно обмазан със здрав сивобял хоросан. При укрепването му са използвани значително количество фрагментирани късноантични тухли и фрагменти от глазирана османска керамика. Водпровода е с направление З–И. Вероятно е обслужвал сгради или съоръжения от османския период. Преминавал е върху запазената част на акведукта. Проследената му дължина е 9.20 м.

Водопровод 2. Открива се на около 0.20 м покрай западното лице на акведукта, на което е успореден. При полагането му частично са разрушени двата западни контрафорси на акведукта, които са по-близо до крепостната стена. Водопровода е положен върху и в тях чрез издълбаване на легло за полагането му. Общата му проследена дължина е 9 м.

Водопровод 3. Положен е вторично в улея на акведукта. Изграден е от керамични тръби с голям диаметър (около 18 см).

Водопровод 4. Представлява керамични тръби, включени от двете страни на питос, с функцията на утаител. Бил е свързан вторично с акведукта. От акведукта водата се е отвеждала до питоса, от устието на който е можела да се ползва.

Кладенец. Кладенеца е изграден от добре подбрани камъни с малки и средни размери, които са подредени прецизно, със стремеж към спазване на редова зидария при вътрешното лице на отвора на съоръжението. При изгражането на краденеца е разрушен сектор от западното лице на акведукта. Кладенеца вероятно е от османската епоха, вторично запълнен с отпадъци от началото на ХХ в.

По време на проучването е открита е антична и османска керамика, и множество бронзови монети.

Ръководител на разкопките гл.ас. д-р Хр.Кузов

Тази онлайн платформа е създадена по проект № BGCULTURE-1.001-0005-C01 „Развиване на Регионален исторически музей – Варна мултифункционално обществено пространство за наука, изкуство, култура и общуване“, финансиран по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г., Програма PA14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“. Цялата отговорност за съдържанието на онлайн платформата се носи от Регионален исторически музей-Варна и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази онлайн платформа отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програма PA14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“.

Регионален Исторически Музей – Варна © 2024 ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

Софтуерна разработка и поддръжка от ASAP