Проучвания по северната крепостна стена и зидан водопровод на Късноантичния Одесос

На територията на Археологически резерват Одесос, бяха извършени спасителни археологически теренни проучвания. Съществената част от проучванията е проследяването на трасетата на северната късноантична крепостна стена на Одесос и на зидан водопровод снабдявал града с питейна вода. Преди десетилетие беше документиран участък от крепостната стена западно от коментираната тук отсечка и долепен до нея воден резервоар с част от водопровода, чието продължение в югоизточна посока е обект на настоящата публикация.

Крепостната стена е с проследима дължина от около 3 м по линията на вътрешното лице и около 7 м по линията на външното. Добре се проследява една османска септична яма вкопана в стената, която е оформена чрез ваденето на емплектона. В нея се откриха две керамични османски лули, сребърна монета на Абдул Хамид I (1774–1789 г.) и бронзов жетон от Нюрнберг – произведен в работилницата на Йохан Христиан Гернер от началото на XIX в. Тези находки ни насочват към датировка на ямата от края на XVIII – средата на XIX в.

От вътрешната страна на крепостната стена, непосредствено под завареното ниво на терена, се разкри граден от камъни зид разположен перпендикулярно на нея, изграден през османската епоха.

В парцела южно от разкрития воден резервоар се попадна на продължението на зидания водопровод, отвеждащ водата от него към градските квартали. Водопроводът беше запазен в цялата си височина по протежение на строителния парцел. Размерите на светлия отвор на водопровода бяха с височина 1 м, до зенита на свода и широчина към 0.70 м. Подът е постлан на места с по две и три тухли в широчина, споени за основата на дъното с хоросанов разтвор. Отвътре по стените си личи хидрофобна хоросанова мазилка. При археологическите проучвания се установиха части от улица и зид, западно от водопровода. Улицата, която е ситуирана под ъгъл спрямо водопровода и успоредната на него стена, явно е прекъсната при строежа им.

Находките от античния насип върху водопровода са три бронзови монети: една на Юстиниан I (527–565) и две на Юстин II (565–578). Те са попаднали там след като вече е било построено съоръжението. Находките (фрагменти от керамични и стъклени изделия) от затлачването на водопровoда са от края на V–VI в. Това е и времето, до когато е функционирало съоръжението. Изграждането му може да се отнесе преди или около средата на V в. От археологическия контекст можем да съдим, че и крепостната стена е от това време.

Късноантичните материали (ІV–VІ/началото на VІІ в.) могат да бъдат отделени в три категории – керамика, стъкло и елементи на костюма.

Втората голяма група материали от спасителните проучвания се отнася към ХVІІ–ХVІІІ в. Трапезната керамика от това време е представена от съдове с глазура и е местно производство. Като отделна група могат да се разгледат разнообразните керамичните лули от османския период.

От периода на късното възраждане произхожда малка порцеланова купичка, внос от Мала Азия.

Ръководител на проучването: д-р Христо Кузов

Тази онлайн платформа е създадена по проект № BGCULTURE-1.001-0005-C01 „Развиване на Регионален исторически музей – Варна мултифункционално обществено пространство за наука, изкуство, култура и общуване“, финансиран по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г., Програма PA14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“. Цялата отговорност за съдържанието на онлайн платформата се носи от Регионален исторически музей-Варна и при никакви обстоятелства не може да се приема, че тази онлайн платформа отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програма PA14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“.

Регионален Исторически Музей – Варна © 2024 ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ

Софтуерна разработка и поддръжка от ASAP

This site is registered on wpml.org as a development site. Switch to a production site key to remove this banner.